С приведени глави, с разтуптени сърца и чувство за дълг, с любов писахме тази История. Поклонът ни беше не само пред Големите, тръгнали от Батин и станали символи на националната ни история, като хайдутина поп Мартин, като световния шампион по борба Иван Илиев, като виртуозния акордеонисг Иван Чо-коев, но и към най-обикновения батинчанин, дошъл в този свят само да каже: "Ето ме!" и да си иде. Вълнението се роди точно когато, като пишехме, виждахме как този малък човечец расте пред очите ни, стъпил здраво върху онова неголямо крайдунавско парче земя, наречено Батин, а искриците в погледа му изричаха: "Аз съм Батинчанин!". И сигурно именно тези искри запалиха и у нас незагасимия огън на родолюбието, топлината на който ни сгряваше неизменно през всичките мигове, когато със слово се издължавахме на дедите си, а любовта към тях и делата им ни караше неспирно да пишем. И така сътворихме всичко онова, което Ти, Многоуважаеми Читателю, оттук нататък ще можеш да оценяваш и съдиш. А след като свършихме, у нас остана само чувството за непреходност и вечност. Именно в този момент разбрахме още, че историята, освен грамадата от време и хора, натрупана преди нас, е и самите ние. Всеки от нас всеки ден, всеки миг прави история и остава в нея, както са правили всички преди нас и ще правят други подире ни. Именно тук ние си спомнихме за Левски и неговото "Времето е в нас и ние сме във времето", а още и за спомена на покойния вече батинчанин дядо Йордан Стефанов, че Дякона е идвал в Батин и дотук нека да свършим.

Без съмнение, доста се трудихме, но дали успяхме да родим златния плод на мечтите ни, с който да заситим духовния глад за родова памет, традиция и родолю-бие - това Ти отново ще трябва да отсечеш. И, все пак, прочитайки тази книга, вероятно всеки ще запази у себе си малката дяволита искрица от загасващия неземен поглед на невярната Койка - съпругата на поп Мартин, съсечена от него и накарала го след това да стане легендарен български хайдутин. Сигурно няма да бъде забравено и едно от малко известните имена на това селище - Кючук Стам-бол (Малък Истанбул), дигащо славата и равняващо сербезлъка му с тия на града на Падишаха. И тъй като "Батин кавгасъ" е запомнено име в българската история, без, обаче, да се знаят подробности за тази поразителна битка между руси и турци през 1810 г. в Батин, ако не друго, то със сигурност не би се забравил факта, че генерал граф Каменски воювал и разгромил турците тук заедно с брат си, който за разпознаване е записан като генерал граф Каменски - 1. А многобройните имена на батинчани, изпълващи настоящото писание и делата, които са вършили, за да остане до днес и пребъде Батин ще научите, като прочетете цялата книга.

Всичко, което в нея писахме, ние се опитахме да докажем с документи и въпреки че те често липсваха, доизграждахме своите текстове с помощта на спомени и съпоставителни анализи. Фактът, че доста пъти през годините Батин не е бил самостоятелна община, а се е числял към съседното с. Горно Абланово също доста затрудни нашите проучвания. Независимо от всичко, ние не се предадохме и успяхме да пресътворим образа на Батин от създаването му до наши дни такъв, какъвто го видяхме. Тази книга е и, без съмнение, ще остане първият опит документално да се засвидетелства на фона на общото историческо развитие присъствието на Батин в българската история от времето на траките до наши дни. Както се вижда и от обема на главите, най-обстойно е изследван периода 1878 - 1944 г. Времето от тази дата до днес е схематично фиксирано от авторите поради единствената причина и надежда, че в нужната му пълнота и задълбоче-ност то ще стане обект на бъдещи краеведски изследвания. Със сигурност, по вина на изтъкнатите по-горе причини, доста неща са отбягнали от вниманието ни, а не е изключено и някъде да сме сгрешили, за което те молим, Многоуважа-еми Читателю, да бъдеш милостив към нас и да ни простиш.

И понеже писахме двама, редно е именно тук да споделим как го направихме. Не беше като Илф и Петров, които, когато трябвало да определят как да бъде облечена някоя дама от техен роман предлагали съответно Илф - в бяло, Петров - в черно, а като седнели да пишат, те я обличали в сиво. Ние постъпихме различно, като си поделихме подобаващо отговорностите. По тази причина глава първа "Физикогеографска характеристика" беше написана от Тодор Билчев. Втората глава "Древни селища и археологически доказателства за съществуването им" написа Анка Колева. Глава трета "Батин през периода 1388 - 1878 г." и глава четвърта "Батин от Освобождението до 1944 г." изцяло са дело на Т. Билчев, като само проблемите на читалището и здравеопазването в гл.ГУ се разгледаха от Анка Колева. Тези въпроси тя разви и в глава V и VI, като глава пета "Батин през периода 1944-1989 г." беше писана съвместно от двамата автори, а последната глава шеста "Батин след 1989 г." сътвори Анка Колева. Ето, така писахме, за да се знае. И да остане Батин във вековете.

Но не бяхме сами. Точно тук идва моментът да "предадем" и другите. Естествено, че става реч за благодарности. На първо място няма как да не посочим главния библиотекар на СБИКД към РБ "Л. Каравелов" - Русе Лили Ганчева, която, освен че ни беше моралният стожер, но и всячески ни съдействаше при осъществяването на благородното деяние. Благодарим и на Станимира Цанева от отдел "Изкуство" за опита, който благосклонно споделяше с нас. Ценна методическа помощ ни оказаха и колегите от Историческия музей Димитър Станчев, Стоян Йорданов, Теодора Бакърджиева, Марияна Бърчева, Надя Стоянова, Или-на Сиракова, Елена Табакова, бившият директор Румян Ганчев и настоящият -Николай Ненов. Ние не бяхме сами и поради това, че в неплодородната камениста нива на родното краезнание бяха вече забивали острите си рала и неуморните местни краеведи Никола Манев от с. Горно Абланово, Илия Калинов от с. Екзарх Йосиф, покойните, за съжаление, Кънчо Александров Бакалов от с. Обре-теник и Ради Нейков Колев от гр. Борово, Евгения Антонова и покойният й съпруг Александър Антонов от гр. Две могили, както и Георги Цанев от с. Тръстеник, които в своите ценни трудове осветляваха от различни страни историята на този дивен Русенски край, част от който винаги е бил и ще бъде Батин. В труден момент откъм наличието на информатори бяхме поставени при писането на тази история, понеже хората, които помнеха нещо или бяха част от тази история вече почти си бяха отишли. Или, казано иначе, късно дойдохме. Но, въпреки всичко, и тези, с които сполучихме да си поговорим за миналото на Батин ни дадоха доста ценна информация, която, надяваме се, сполучливо употребихме в нашето изследване. Затова именно тук му е мястото да изкажем искрените си благодарности за стореното от Върбан Миланов, Цони Христаков, Цветан Методиев, Йордан Хаджията, Георги Гецов, Георги Тодоров, Георги Балкански, Красимир Колев, Руско Илиев, Неджет Ефраимов и др.

Напишете отзив